СПОМЕН
Разглеждам снимчиците пожълтели,
оттам ме гледат усмихнати лица
на свежи, жизнерадостни младежи,
със дръзки мечти, със пламенни сърца.
Дочувам отдолеч песен позната
за: "Тиха нощ, луна и безброй звезди
и гласове на птици в тишината
и шепот: "Обичам те , завинаги!""...
Сега с косата, вече побеляла,
питам се: "наистина ли е било?
Нима това съм го аз преживяла ...