Belisima9 (Белисима)
31 73
15 nov 2012, 13:44

Спомен 

  Poesía » Otra
667 0 8

Розата ти все още стои във вазата ми,

сълзите все някой ден секват.

Оставащите след тях тишини

напомнят, омекват, отекват.

 

Пръстите ти все още докосват кожата ми,

думите все някой ден стихват.

Замлъкват след тях нетрайности,

задъхват, пресъхват, настръхват.

 

Следите ти все още стоят в сърцето ми,

очите все някой ден се затварят.

Умират тихо чрез тях вечности,

живи спомени проговарят.

© Белисима Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Знам ли.. При моите 100 години не е изключено да ми се губят някои спомени! Но е факт, че харесвам поезията ти и те чета с удоволствие! Нека Новата година ти донесе много късмет и щастие, Белисима! Весело посрещане!
  • Привет, Тинтири Минтири! Благодаря ти! Странно къде си коментирала точно това!? Можеш ли да си спомниш!
  • Ей, ама аз помня това стихотворение! Не съм ли го коментирала?! Не е възможно! Страхотно е!
  • Настръхнах...
  • Красота!
  • Благодаря ви!
  • !!*
  • Хубаво!
Propuestas
: ??:??