Nov 15, 2012, 1:44 PM

Спомен

Poetry » Other

884 0 8

Розата ти все още стои във вазата ми,

сълзите все някой ден секват.

Оставащите след тях тишини

напомнят, омекват, отекват.

Пръстите ти все още докосват кожата ми,

думите все някой ден стихват.

Замлъкват след тях нетрайности,

задъхват, пресъхват, настръхват.

Следите ти все още стоят в сърцето ми,

очите все някой ден се затварят.

Умират тихо чрез тях вечности,

живи спомени проговарят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

toxin (Таня Донова)

Знам ли.. При моите 100 години не е изключено да ми се губят някои спомени! Но е факт, че харесвам поезията ти и те чета с удоволствие! Нека Новата година ти донесе много късмет и щастие, Белисима! Весело посрещане!

2012-12-31T13:27:31+02:00
Belisima9 (Белисима)

Привет, Тинтири Минтири! Благодаря ти! Странно къде си коментирала точно това!? Можеш ли да си спомниш!

2012-12-31T13:02:55+02:00
toxin (Таня Донова)

Ей, ама аз помня това стихотворение! Не съм ли го коментирала?! Не е възможно! Страхотно е!

2012-12-26T21:00:17+02:00
slaveya98 (С. С.)

Настръхнах...

2012-12-14T23:43:30+02:00
mia0 (МимеТО)

Красота!

2012-11-19T22:53:52+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0