At^Dawn (Анонимка)
16 23
24 ago 2004, 23:53

Спомен 

  Poesía
1395 0 3

Под тъжното небе, самотно без свойта светлина,
в безлунна нощ една целувка даде ми крила.
Ухание на топъл бриз и докосване на закъсняла може би вълна
разказваха ми за магията на любовта.

Приказка в която бяхме аз и ти,
сами под любопитните звезди,
с които ти измерваше колко ме обичаш,
прекрасно бе да слушам как се вричаш.

Сега сама съм, всичко свърши.
Не всеки път приказките имат хубав край.
Вълните пак забързани са, небето пак се мръщи,
но споменът за теб аз още пазя знай.

© Анонимка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??