Спомен
Под тъжното небе, самотно без свойта светлина,
в безлунна нощ една целувка даде ми крила.
Ухание на топъл бриз и докосване на закъсняла може би вълна
разказваха ми за магията на любовта.
Приказка в която бяхме аз и ти,
сами под любопитните звезди,
с които ти измерваше колко ме обичаш,
прекрасно бе да слушам как се вричаш.
Сега сама съм, всичко свърши.
Не всеки път приказките имат хубав край.
Вълните пак забързани са, небето пак се мръщи,
но споменът за теб аз още пазя знай.
© Анонимка All rights reserved.
