Под тъжното небе, самотно без свойта светлина,
в безлунна нощ една целувка даде ми крила.
Ухание на топъл бриз и докосване на закъсняла може би вълна
разказваха ми за магията на любовта.
Приказка в която бяхме аз и ти,
сами под любопитните звезди,
с които ти измерваше колко ме обичаш,
прекрасно бе да слушам как се вричаш.
Сега сама съм, всичко свърши.
Не всеки път приказките имат хубав край.
Вълните пак забързани са, небето пак се мръщи,
но споменът за теб аз още пазя знай.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up