Спомен 

                          На Б. Гюрнева

Сънувам...

Сякаш отново съм дете.

Вдишвам чистия въздух,

а слънцето засмяно пече.

Затопля невинната, детска кожа

и оставя шоколадова следа...

Ето, аз вървя през гора,

а сетне отново съм сама,

в коридор лишен от светлина.

Изведнъж, отвори се врата

и искрица пламна в моята душа.

Прекрачвам прага на чужда страна,

свят на познание, въображение и красота.

А пред мен стои фигура – на жена.

Вглеждам се в нея - да това бе тя!

Не ще забрава усмивката, гласа,

нито думите изписани на черната дъска:

„Всичко първо е красиво...“

Това не бе лъжа!

Но днес удари часът на първото

сбогом, на раздялата...

Ще погледна аз очите

на учителката си любима

и със сълзи от радост и тъга

ще прошепна едва доловимо:

                             „Благодаря!“

Ще целуна подадената ми ръка

и ще си отида заедно със спомена.