20 авг. 2015 г., 23:35

Спомен

692 0 0

           Спомен 


                          На Б. Гюрнева


Сънувам...

Сякаш отново съм дете.

Вдишвам чистия въздух,

а слънцето засмяно пече.

Затопля невинната, детска кожа

и оставя шоколадова следа...

Ето, аз вървя през гора,

а сетне отново съм сама,

в коридор лишен от светлина.

Изведнъж, отвори се врата

и искрица пламна в моята душа.

Прекрачвам прага на чужда страна,

свят на познание, въображение и красота.

А пред мен стои фигура – на жена.

Вглеждам се в нея - да това бе тя!

Не ще забрава усмивката, гласа,

нито думите изписани на черната дъска:

„Всичко първо е красиво...“

Това не бе лъжа!

Но днес удари часът на първото

сбогом, на раздялата...

Ще погледна аз очите

на учителката си любима

и със сълзи от радост и тъга

ще прошепна едва доловимо:

                             „Благодаря!“

Ще целуна подадената ми ръка

и ще си отида заедно със спомена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Лазарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...