5 ago 2013, 13:25

Спомен

  Poesía
981 0 24

 

 

                                 Старите улици в стария град

                                 спят прималели от жаркия ден,

                                 в сенките броди спомен познат

                                 и до дома ми спира смутен...

 

                                Тук, под прозореца имаше пейка

                                дето среднощно брояхме звездите,

                                люляков храст протягаше вейки,

                                имаше смисъл в мечтите...

 

                                После пораснахме... Старите улици

                                някак си скучни ни станаха,

                                някой отсякъл е старите люляци,

                                само звездите останаха...

 

                               Вече и старата пейка я няма,

                                само пътеката глуха стои,

                                някаква болка – коварна и няма

                                своя капан във душата скрои...

 

                               Само зад ъгъла зърнах момиче –

                               рошави плитки, в погледа страст...

                               Споменът тихо на пръъсти притича –

                               вече съм сигурна – това бях аз...

 

                               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова много ми хареса!!!
  • "...Тук, под прозореца имаше пейка
    дето среднощно брояхме звездите,
    люляков храст протягаше вейки,
    имаше смисъл в мечтите..."
    Магически стих! Харесах!
  • За люляците и звездите-всяко зло за добро...
    Просто остаряваме,Раде,важното е душите да се разхубавяват..
    Носталгично и хубаво!
  • Ох, много прочувствено ! И аз имам такива спомени, Раде, и си поплаквам понякога. Прекрасно пишеш !!!
  • Благодаря на всички,отбили се и харесали!Наистина става за песен,ако някой я направи.Много бих се радвала!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...