radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
5 ago 2013, 13:25

Спомен

  Poesía
976 0 24

 

 

                                 Старите улици в стария град

                                 спят прималели от жаркия ден,

                                 в сенките броди спомен познат

                                 и до дома ми спира смутен...

 

                                Тук, под прозореца имаше пейка

                                дето среднощно брояхме звездите,

                                люляков храст протягаше вейки,

                                имаше смисъл в мечтите...

 

                                После пораснахме... Старите улици

                                някак си скучни ни станаха,

                                някой отсякъл е старите люляци,

                                само звездите останаха...

 

                               Вече и старата пейка я няма,

                                само пътеката глуха стои,

                                някаква болка – коварна и няма

                                своя капан във душата скрои...

 

                               Само зад ъгъла зърнах момиче –

                               рошави плитки, в погледа страст...

                               Споменът тихо на пръъсти притича –

                               вече съм сигурна – това бях аз...

 

                               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • diqna-liana (Дияна)
    diqna-liana (Дияна)
    Толкова много ми хареса!!!
  • sirDIMITRI (Сър Димитри)
    sirDIMITRI (Сър Димитри)
    "...Тук, под прозореца имаше пейка
    дето среднощно брояхме звездите,
    люляков храст протягаше вейки,
    имаше смисъл в мечтите..."
    Магически стих! Харесах!
  • Ilis (Алина Стоянова)
    Ilis (Алина Стоянова)
    За люляците и звездите-всяко зло за добро...
    Просто остаряваме,Раде,важното е душите да се разхубавяват..
    Носталгично и хубаво!
  • blackdahlia (Далия)
    blackdahlia (Далия)
    Ох, много прочувствено ! И аз имам такива спомени, Раде, и си поплаквам понякога. Прекрасно пишеш !!!
  • radiola (Рада Димова)
    radiola (Рада Димова)
    Благодаря на всички,отбили се и харесали!Наистина става за песен,ако някой я направи.Много бих се радвала!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0