Спомен
Старите улици в стария град
спят прималели от жаркия ден,
в сенките броди спомен познат
и до дома ми спира смутен...
Тук, под прозореца имаше пейка
дето среднощно брояхме звездите,
люляков храст протягаше вейки,
имаше смисъл в мечтите...
После пораснахме... Старите улици
някак си скучни ни станаха,
някой отсякъл е старите люляци,
само звездите останаха...
Вече и старата пейка я няма,
само пътеката глуха стои,
някаква болка – коварна и няма
своя капан във душата скрои...
Само зад ъгъла зърнах момиче –
рошави плитки, в погледа страст...
Споменът тихо на пръъсти притича –
вече съм сигурна – това бях аз...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
