Aug 5, 2013, 1:25 PM

Спомен 

  Poetry
775 0 24

 

 

                                 Старите улици в стария град

                                 спят прималели от жаркия ден,

                                 в сенките броди спомен познат

                                 и до дома ми спира смутен...

 

                                Тук, под прозореца имаше пейка

                                дето среднощно брояхме звездите,

                                люляков храст протягаше вейки,

                                имаше смисъл в мечтите...

 

                                После пораснахме... Старите улици

                                някак си скучни ни станаха,

                                някой отсякъл е старите люляци,

                                само звездите останаха...

 

                               Вече и старата пейка я няма,

                                само пътеката глуха стои,

                                някаква болка – коварна и няма

                                своя капан във душата скрои...

 

                               Само зад ъгъла зърнах момиче –

                               рошави плитки, в погледа страст...

                               Споменът тихо на пръъсти притича –

                               вече съм сигурна – това бях аз...

 

                               

© Рада Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Толкова много ми хареса!!!
  • "...Тук, под прозореца имаше пейка
    дето среднощно брояхме звездите,
    люляков храст протягаше вейки,
    имаше смисъл в мечтите..."
    Магически стих! Харесах!
  • За люляците и звездите-всяко зло за добро...
    Просто остаряваме,Раде,важното е душите да се разхубавяват..
    Носталгично и хубаво!
  • Ох, много прочувствено ! И аз имам такива спомени, Раде, и си поплаквам понякога. Прекрасно пишеш !!!
  • Благодаря на всички,отбили се и харесали!Наистина става за песен,ако някой я направи.Много бих се радвала!
  • Tъжно завръщане. Хареса ми!
  • Прекрасно е, става за песен, много носталгично и по младежки чисто!
  • Браво, образно е, представих си всичко! Харесах!
  • Ти си белязана с носталгия, Рада, и я пееш трогателно...
  • От скъпите спомени се раждат едни от най-хубавите стихове!
    Поздрави!
  • Съкровено. И топло. И тъжно.
    Красиво е.
  • На годините на пук... звездите още са тук
  • Великолепие,носталгия,искренност!
    Поздрав!
  • Хубаво, Раде, много образно и искрено!
  • Красива песен...
  • обичам, когато с простички думи се изговарят дълбоки истини. по-силни са!
  • Много мил стих.Поздрав!
  • Година след година нещо от нас си отива и натежава в душата ни споменът от младостта,но пък когато ни е тъжно и се разровим някъде, току виж поне за малко сме се усмихнали.Наистина остава само глухата пътека и вятърът, който носи аромата на миналото,вдишвай го и го запази дълбоко!Много хубаво стихотворение!
  • Толкова-толкова мило!Поздрав!
  • Душата не може да остарее, просто погледни в детските очи, открадни си пламъче и... хоп има го чудото
    Хубаво ми е при теб
    ( п.п. ааа, видях те :* )
  • Ех, че хубав спомен! Пази го, Раде, вътре, дълбоко! Поздрави!
  • Хей,Джу!Радвам се,че първа коментира този спомен от детството!Нещо ми е носталгично!Сигурно остарявам...
  • Как можа, така ме разрева!
    Разкош си!
  • Много музика има в този стих... тъжна, носталгична музика...
    Браво, Раде, великолепно е!
Random works
: ??:??