radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
Aug 5, 2013, 1:25 PM

Спомен

  Poetry
978 0 24

 

 

                                 Старите улици в стария град

                                 спят прималели от жаркия ден,

                                 в сенките броди спомен познат

                                 и до дома ми спира смутен...

 

                                Тук, под прозореца имаше пейка

                                дето среднощно брояхме звездите,

                                люляков храст протягаше вейки,

                                имаше смисъл в мечтите...

 

                                После пораснахме... Старите улици

                                някак си скучни ни станаха,

                                някой отсякъл е старите люляци,

                                само звездите останаха...

 

                               Вече и старата пейка я няма,

                                само пътеката глуха стои,

                                някаква болка – коварна и няма

                                своя капан във душата скрои...

 

                               Само зад ъгъла зърнах момиче –

                               рошави плитки, в погледа страст...

                               Споменът тихо на пръъсти притича –

                               вече съм сигурна – това бях аз...

 

                               

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • diqna-liana (Дияна)
    diqna-liana (Дияна)
    Толкова много ми хареса!!!
  • sirDIMITRI (Сър Димитри)
    sirDIMITRI (Сър Димитри)
    "...Тук, под прозореца имаше пейка
    дето среднощно брояхме звездите,
    люляков храст протягаше вейки,
    имаше смисъл в мечтите..."
    Магически стих! Харесах!
  • Ilis (Алина Стоянова)
    Ilis (Алина Стоянова)
    За люляците и звездите-всяко зло за добро...
    Просто остаряваме,Раде,важното е душите да се разхубавяват..
    Носталгично и хубаво!
  • blackdahlia (Далия)
    blackdahlia (Далия)
    Ох, много прочувствено ! И аз имам такива спомени, Раде, и си поплаквам понякога. Прекрасно пишеш !!!
  • radiola (Рада Димова)
    radiola (Рада Димова)
    Благодаря на всички,отбили се и харесали!Наистина става за песен,ако някой я направи.Много бих се радвала!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0