Старите улици в стария град
спят прималели от жаркия ден,
в сенките броди спомен познат
и до дома ми спира смутен...
Тук, под прозореца имаше пейка
дето среднощно брояхме звездите,
люляков храст протягаше вейки,
имаше смисъл в мечтите...
После пораснахме... Старите улици
някак си скучни ни станаха,
някой отсякъл е старите люляци,
само звездите останаха... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up