Всяка вечер пак усмивката ти почнах да сънувам...
Уж забравям те, а пак лицето ти рисувам...
И спомени нахлуват бавно и измъчват ме докрай...
И сърцето друга обич, освен тая към тебе, не знай...
Объркани мисли, разпилени слова...
На сън те виждам и пак към теб вървя...
Нереален образ, ала тъй болезнен, в мислите ми се върти...
Сърцето, останало без сила, без глас твойто име крещи...
Крещи и се моли, кърви и не спира,
а болката все по-силно душата раздира...
Поредната цигара, приглушени светлини...
Музиката, бавна, тихо в тъмното ехти... ...