Всяка вечер пак усмивката ти почнах да сънувам...
Уж забравям те, а пак лицето ти рисувам...
И спомени нахлуват бавно и измъчват ме докрай...
И сърцето друга обич, освен тая към тебе, не знай...
Объркани мисли, разпилени слова...
На сън те виждам и пак към теб вървя...
Нереален образ, ала тъй болезнен, в мислите ми се върти...
Сърцето, останало без сила, без глас твойто име крещи...
Крещи и се моли, кърви и не спира,
а болката все по-силно душата раздира...
Поредната цигара, приглушени светлини...
Музиката, бавна, тихо в тъмното ехти...
Безсънна нощ, поредна може би...
Ела ме виж, изглеждам като луда отстрани...
Мелодия една и съща, спомени милион във мен...
А времето, зная, не се връща... И става по-тежко всеки ден...
Парче по парче туй сърце се разпада...
В душата все по-тъмно става, сякаш съм във ада...