6 mar 2014, 18:19

Спомен 

  Poesía » Del paisaje
605 0 0

Спомен

 

Слънцето изплува, ето,

Грива огнена развя,

А разсънено морето

Плисва сребърна вълна

 

Бризът влажен в миг повява

И сърцето в плен е пак.

Поглед в синевата плува,

Стига хоризонта чак.

 

Кипнала вода бушува,

Слушам звуците в захлас.

Пълна е душа, ликува,

Скътвам спомена за вас.

 

(стихосб. "Будна тишина")

© Y. Panda Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??