6.03.2014 г., 18:19

Спомен

969 0 0

Спомен

 

Слънцето изплува, ето,

Грива огнена развя,

А разсънено морето

Плисва сребърна вълна

 

Бризът влажен в миг повява

И сърцето в плен е пак.

Поглед в синевата плува,

Стига хоризонта чак.

 

Кипнала вода бушува,

Слушам звуците в захлас.

Пълна е душа, ликува,

Скътвам спомена за вас.

 

(стихосб. "Будна тишина")

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Y. Panda Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...