Спомен
Слънцето изплува, ето,
Грива огнена развя,
А разсънено морето
Плисва сребърна вълна
Бризът влажен в миг повява
И сърцето в плен е пак.
Поглед в синевата плува,
Стига хоризонта чак.
Кипнала вода бушува,
Слушам звуците в захлас.
Пълна е душа, ликува,
Скътвам спомена за вас.
(стихосб. "Будна тишина")
© Y. Panda Всички права запазени