Спомен

Нощта неделна вече избледнява.

Денят на изток розовее.

Моторът тихичко припява

и свойта монотонна песен пее.

Споменът от вчера се завръща

наситен, цветен пълен с екстаз.

И нежното и тяло пак прегръщам…

С любовен унес се изпълвам аз.

Потъва тя в обятията мои.

Целувам я като обезумял.

Дъхът и топъл нежно гали...

От страст съм сякаш онемял.

Пред мен са дълги седем дни

изпълнени с надежда.

Но споменът за нея ще гори

и любовта ми ще зарежда.

Ще дойда пак при тебе аз

и нежно пак ще те прегърна.

И ще те милвам в захлас

и пак с любов ще те обгърна.