Нощта неделна вече избледнява.
Денят на изток розовее.
Моторът тихичко припява
и свойта монотонна песен пее.
Споменът от вчера се завръща
наситен, цветен пълен с екстаз.
И нежното и тяло пак прегръщам…
С любовен унес се изпълвам аз.
Потъва тя в обятията мои.
Целувам я като обезумял.
Дъхът и топъл нежно гали...
От страст съм сякаш онемял. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up