18.01.2016 г., 17:41

Спомен

550 0 0

 

Нощта неделна вече избледнява.

Денят на изток розовее.

Моторът тихичко припява

и свойта монотонна песен пее.

 

Споменът от вчера се завръща

наситен, цветен пълен с екстаз.

И нежното и тяло пак прегръщам…

С любовен унес се изпълвам аз.

 

Потъва тя в обятията мои.

Целувам я като обезумял.

Дъхът и топъл нежно гали...

От страст съм сякаш онемял.

 

Пред мен са дълги седем дни

изпълнени с надежда.

Но споменът за нея ще гори

и любовта ми ще зарежда.

 

Ще дойда пак при тебе аз

и нежно пак ще те прегърна.

И ще те милвам в захлас

и пак с любов ще те обгърна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Владимирович Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...