13 mar 2016, 22:59

Спомен 

  Poesía » De amor
789 0 7
Хайде да се махнем от града
далече от шума и от тълпите -
ми каза той и райскaта врата
отвори ми, но знам ще ме съсипе.
Очите му най-тъмното на нощ,
красив и дяволски чаровен
и най-добър в това да бъде лош
за грешните ми мисли е виновен.
Началото тъй пламенно и сладко
прелюдия вълшебна на телата,
"завинаги" понякога е кратко
и нищо не е вечно на земята. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доника Стоянова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??