donikaa (Доника Стоянова)
38 75
13 mar 2016, 22:59

Спомен 

  Poesía » De amor
682 0 7


Хайде да се махнем от града
далече от шума и от тълпите -
ми каза той и райскaта врата
отвори ми, но знам ще ме съсипе.

Очите му най-тъмното на нощ,
красив и дяволски чаровен
и най-добър в това да бъде лош
за грешните ми мисли е виновен.

Началото тъй пламенно и сладко
прелюдия вълшебна на телата,
"завинаги" понякога е кратко
и нищо не е вечно на земята.

Със рокля на цветя ме запомни
загледана във залеза догарящ,
в най-смелият си сън ме докосни
за да остана спомен парещ.

© Доника Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??