donikaa (Доника Стоянова)
38 75
13 мар. 2016 г., 22:59

Спомен 

  Поэзия » Любовная
681 0 7


Хайде да се махнем от града
далече от шума и от тълпите -
ми каза той и райскaта врата
отвори ми, но знам ще ме съсипе.

Очите му най-тъмното на нощ,
красив и дяволски чаровен
и най-добър в това да бъде лош
за грешните ми мисли е виновен.

Началото тъй пламенно и сладко
прелюдия вълшебна на телата,
"завинаги" понякога е кратко
и нищо не е вечно на земята.

Със рокля на цветя ме запомни
загледана във залеза догарящ,
в най-смелият си сън ме докосни
за да остана спомен парещ.

© Доника Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??