donikaa (Доника Стоянова)
38 75
Mar 13, 2016, 10:59 PM

Спомен 

  Poetry » Love
607 0 7


Хайде да се махнем от града
далече от шума и от тълпите -
ми каза той и райскaта врата
отвори ми, но знам ще ме съсипе.

Очите му най-тъмното на нощ,
красив и дяволски чаровен
и най-добър в това да бъде лош
за грешните ми мисли е виновен.

Началото тъй пламенно и сладко
прелюдия вълшебна на телата,
"завинаги" понякога е кратко
и нищо не е вечно на земята.

Със рокля на цветя ме запомни
загледана във залеза догарящ,
в най-смелият си сън ме докосни
за да остана спомен парещ.

© Доника Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??