Спомен
Хайде да се махнем от града
далече от шума и от тълпите -
ми каза той и райскaта врата
отвори ми, но знам ще ме съсипе.
Очите му най-тъмното на нощ,
красив и дяволски чаровен
и най-добър в това да бъде лош
за грешните ми мисли е виновен.
Началото тъй пламенно и сладко
прелюдия вълшебна на телата,
"завинаги" понякога е кратко
и нищо не е вечно на земята.
Със рокля на цветя ме запомни
загледана във залеза догарящ,
в най-смелият си сън ме докосни
за да остана спомен парещ.
© Доника Стоянова All rights reserved.
! Браво, Доника!
