Mar 13, 2016, 10:59 PM

Спомен 

  Poetry » Love
813 0 7
Хайде да се махнем от града
далече от шума и от тълпите -
ми каза той и райскaта врата
отвори ми, но знам ще ме съсипе.
Очите му най-тъмното на нощ,
красив и дяволски чаровен
и най-добър в това да бъде лош
за грешните ми мисли е виновен.
Началото тъй пламенно и сладко
прелюдия вълшебна на телата,
"завинаги" понякога е кратко
и нищо не е вечно на земята. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доника Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??