7 jul 2016, 15:50

Спомен

718 0 6

Пак ще се върна, откъдето тръгват всички влакове,
за да си спомня колко дълго съм те чакала.
За да си върна пак надеждата угаснала
и да забравя как съм те изпращала...
А после ще се скрия зад кулисите
на стария театър - при актрисите.
Ще сложа грим и рокля на райета,
ще изиграя ролята на Жулиета -
да си припомня всички сцени незаписани
и да попитам пак дали били са истина.
И в храма бял ще ида. Ще приседна,
за да послушам тишината му вълшебна
със мирис на тамян и свещи грейнали...
където погледите ни се бяха срещали...

Накрая ще се върна у дома
превърнала се в спомен и тъга...
Но - всъщност - ще съм малко по-щастлива
да си припомня, че била съм жива...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...