Jul 7, 2016, 3:50 PM

Спомен

  Poetry » Love
721 0 6

Пак ще се върна, откъдето тръгват всички влакове,
за да си спомня колко дълго съм те чакала.
За да си върна пак надеждата угаснала
и да забравя как съм те изпращала...
А после ще се скрия зад кулисите
на стария театър - при актрисите.
Ще сложа грим и рокля на райета,
ще изиграя ролята на Жулиета -
да си припомня всички сцени незаписани
и да попитам пак дали били са истина.
И в храма бял ще ида. Ще приседна,
за да послушам тишината му вълшебна
със мирис на тамян и свещи грейнали...
където погледите ни се бяха срещали...

Накрая ще се върна у дома
превърнала се в спомен и тъга...
Но - всъщност - ще съм малко по-щастлива
да си припомня, че била съм жива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...