Спомен
Пак ще се върна, откъдето тръгват всички влакове,
за да си спомня колко дълго съм те чакала.
За да си върна пак надеждата угаснала
и да забравя как съм те изпращала...
А после ще се скрия зад кулисите
на стария театър - при актрисите.
Ще сложа грим и рокля на райета,
ще изиграя ролята на Жулиета -
да си припомня всички сцени незаписани
и да попитам пак дали били са истина.
И в храма бял ще ида. Ще приседна,
за да послушам тишината му вълшебна
със мирис на тамян и свещи грейнали...
където погледите ни се бяха срещали...
Накрая ще се върна у дома
превърнала се в спомен и тъга...
Но - всъщност - ще съм малко по-щастлива
да си припомня, че била съм жива...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Ангелова Все права защищены
