18 ago 2016, 17:57  

За хората, чиято душа го е чувствала!

623 0 0

Събуждам се сутрин,
измивам очите и гледам ръцете треперят.
Защо ли треперят?
Защото допир до твойте отдавна те не намерят.

Поглеждам към тялото, 
сякаш е мъртво,студено.
Защо е студено?

Защото сърцето без тебе е тъй заледено.

Аз чувствам кръвта си
в застоя у вените кухи,
чака,жадува да кипне 
с целувка от твоите устни.

А очите ми тъй са посърнали,
тъмни и мрачни
без твойте любима,
без твойте любящи и страстни.

Мълвя аз за тебе, зовя те,
в мрака остави ме, аз кълня те
и разкъсва ме споменът скъп и след тебе
изпращам душата си в адското бреме.

Аз хуля моментът,в който от мене
отне те живота и безсърдечно закле ме
да бродя,да скитам потънал в печал
и в скръбта си любима без никаква жал....
 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...