Събуждам се сутрин,
измивам очите и гледам ръцете треперят.
Защо ли треперят?
Защото допир до твойте отдавна те не намерят.
Поглеждам към тялото,
сякаш е мъртво,студено.
Защо е студено?
Защото сърцето без тебе е тъй заледено.
Аз чувствам кръвта си
в застоя у вените кухи,
чака,жадува да кипне
с целувка от твоите устни.
А очите ми тъй са посърнали,
тъмни и мрачни
без твойте любима,
без твойте любящи и страстни.
Мълвя аз за тебе, зовя те,
в мрака остави ме, аз кълня те
и разкъсва ме споменът скъп и след тебе
изпращам душата си в адското бреме.
Аз хуля моментът,в който от мене
отне те живота и безсърдечно закле ме
да бродя,да скитам потънал в печал
и в скръбта си любима без никаква жал....
© Георги Todos los derechos reservados