Aug 18, 2016, 5:57 PM  

За хората, чиято душа го е чувствала!

  Poetry » Love
624 0 0

Събуждам се сутрин,
измивам очите и гледам ръцете треперят.
Защо ли треперят?
Защото допир до твойте отдавна те не намерят.

Поглеждам към тялото, 
сякаш е мъртво,студено.
Защо е студено?

Защото сърцето без тебе е тъй заледено.

Аз чувствам кръвта си
в застоя у вените кухи,
чака,жадува да кипне 
с целувка от твоите устни.

А очите ми тъй са посърнали,
тъмни и мрачни
без твойте любима,
без твойте любящи и страстни.

Мълвя аз за тебе, зовя те,
в мрака остави ме, аз кълня те
и разкъсва ме споменът скъп и след тебе
изпращам душата си в адското бреме.

Аз хуля моментът,в който от мене
отне те живота и безсърдечно закле ме
да бродя,да скитам потънал в печал
и в скръбта си любима без никаква жал....
 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...