Спомен

23 jun 2017, 23:29

Poesía

327 3 8

В залеза ален,

в закъсняла сълза

споменът бърза,

подвиква след мен.

Разрошва косите вятърът бурен.

Слънцето вие булчин букет.

Денят е прекрасен

и аз пак съм с теб.

Тялото тръпне –

от дългото чакане,

от сладък копнеж

и цветът на любовта отново е свеж.

Назад в годините

препускам със стих,

а наоколо тихо е.

Капят сълзи върху белия лист.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Papalisimo (Давид Иванов)

2017-06-24T17:19:05+03:00

Много нежно и красиво! Поздрави!
yankova41 (Йонка Янкова)

2017-06-24T17:00:18+03:00

Преситено с емоции много е хубаво Васе
Звездичката (Ивелина каменова)

2017-06-24T16:46:23+03:00

копнежно, нежно, носталгично... всичко има в това стихо...еххх... много ми хареса!!!
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-06-24T11:02:05+03:00

Красиво е, Васе! Поздрави!
Putin (Владимир Владимирович)

2017-06-24T10:07:27+03:00

Прочетох с радост! Поздрави, Васе!
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

2017-06-24T09:26:22+03:00

Прекрасни образи... "споменът бърза, подвиква след мен"... как ни гонят спомените. Чета те с удоволствие Василка!🌻
Violet_86 (Виолета)

2017-06-24T09:21:42+03:00

Определено е много въздействащо.
Поздрави, Васе. Прегръщам те.
voda (Елица Ангелова)

2017-06-24T03:18:50+03:00

"Назад в годините
препускам със стих"

Образност и въздействие!