Спомен
В залеза ален,
в закъсняла сълза
споменът бърза,
подвиква след мен.
Разрошва косите вятърът бурен.
Слънцето вие булчин букет.
Денят е прекрасен
и аз пак съм с теб.
Тялото тръпне –
от дългото чакане,
от сладък копнеж
и цветът на любовта отново е свеж.
Назад в годините
препускам със стих,
а наоколо тихо е.
Капят сълзи върху белия лист.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
