В залеза ален,
в закъсняла сълза
споменът бърза,
подвиква след мен.
Разрошва косите вятърът бурен.
Слънцето вие булчин букет.
Денят е прекрасен
и аз пак съм с теб.
Тялото тръпне –
от дългото чакане,
от сладък копнеж
и цветът на любовта отново е свеж.
Назад в годините
препускам със стих,
а наоколо тихо е.
Капят сълзи върху белия лист.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
