1 dic 2017, 9:00

Спомен

  Poesía
941 3 26

Зима е. Студена! Снежна! Бяла!

Вечер е! Улицата в светлини е засияла!

Усмивка неизвикана на лицето стои.

Гледам, неясно защо, се усмихваш и ти.

Толкова пъстри сергии светят край нас...

Сняг топи се в косите, а ние гледаме в захлас.

Ще взема това за татко, а това - за мама!

Това ще е за моята сестра! Аз съм по-голяма...

Ще взема и бенгалски огън... Да заискри у нас!

И суровачка ще си взема!Да наричам щастие на глас!

Поглеждам хората. И те като мене пазаруват.

А децата покрай тях не спират да лудуват.

Чувам говор! Чувам смях!Там пък, млади се целуват...

Знам, че любовта им не е грях...

Пъстро, цветно,задушевно... Спомен мил...

Уж поискахме добра промяна,

а светът уплашено се е присвил...

Днес ще "палиме" елхата на града.

Но дори и тази светлина, 

не връща на този спомен духа.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много благодаря, че прочете.
  • Много е хубаво!
  • Благодаря ти, Иржи! Сиггурно и ти гушкаш в душата си такива спомени. За мили места, любими хора, случки, или просто обща еуфория.... Аз нямам много такива спомени, но пък са ярки. Понякога си спомням само чувството. Иска ми се да го повторя, но не е същото.
  • Тези,които имат и могат да си спомнят истинското коледно настроение и вълнение сега са "братчетата на Гаврош"...Сега,..сега повече е фалшиво-от светлините китайски и елхите изкуствени,до трапезите с неистински компоненти/пържоли,пълни с антибиотици,портокали,боядисани,за да са "узряли",хляб,от който се пълниш с газове и т.н./А подаръците-което е необходимо за бита или само за децата-пак китайски радости,не винаги безопасни..И цени....абе,карай да е щастливо!А ти добре си се справила,Марги,браво!!!
  • Топличък, уютен спомен.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...