1 dic 2017, 9:00

Спомен

  Poesía
939 3 26

Зима е. Студена! Снежна! Бяла!

Вечер е! Улицата в светлини е засияла!

Усмивка неизвикана на лицето стои.

Гледам, неясно защо, се усмихваш и ти.

Толкова пъстри сергии светят край нас...

Сняг топи се в косите, а ние гледаме в захлас.

Ще взема това за татко, а това - за мама!

Това ще е за моята сестра! Аз съм по-голяма...

Ще взема и бенгалски огън... Да заискри у нас!

И суровачка ще си взема!Да наричам щастие на глас!

Поглеждам хората. И те като мене пазаруват.

А децата покрай тях не спират да лудуват.

Чувам говор! Чувам смях!Там пък, млади се целуват...

Знам, че любовта им не е грях...

Пъстро, цветно,задушевно... Спомен мил...

Уж поискахме добра промяна,

а светът уплашено се е присвил...

Днес ще "палиме" елхата на града.

Но дори и тази светлина, 

не връща на този спомен духа.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много благодаря, че прочете.
  • Много е хубаво!
  • Благодаря ти, Иржи! Сиггурно и ти гушкаш в душата си такива спомени. За мили места, любими хора, случки, или просто обща еуфория.... Аз нямам много такива спомени, но пък са ярки. Понякога си спомням само чувството. Иска ми се да го повторя, но не е същото.
  • Тези,които имат и могат да си спомнят истинското коледно настроение и вълнение сега са "братчетата на Гаврош"...Сега,..сега повече е фалшиво-от светлините китайски и елхите изкуствени,до трапезите с неистински компоненти/пържоли,пълни с антибиотици,портокали,боядисани,за да са "узряли",хляб,от който се пълниш с газове и т.н./А подаръците-което е необходимо за бита или само за децата-пак китайски радости,не винаги безопасни..И цени....абе,карай да е щастливо!А ти добре си се справила,Марги,браво!!!
  • Топличък, уютен спомен.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...