Спомен
Зима е. Студена! Снежна! Бяла!
Вечер е! Улицата в светлини е засияла!
Усмивка неизвикана на лицето стои.
Гледам, неясно защо, се усмихваш и ти.
Толкова пъстри сергии светят край нас...
Сняг топи се в косите, а ние гледаме в захлас.
Ще взема това за татко, а това - за мама!
Това ще е за моята сестра! Аз съм по-голяма...
Ще взема и бенгалски огън... Да заискри у нас!
И суровачка ще си взема!Да наричам щастие на глас!
Поглеждам хората. И те като мене пазаруват.
А децата покрай тях не спират да лудуват.
Чувам говор! Чувам смях!Там пък, млади се целуват...
Знам, че любовта им не е грях...
Пъстро, цветно,задушевно... Спомен мил...
Уж поискахме добра промяна,
а светът уплашено се е присвил...
Днес ще "палиме" елхата на града.
Но дори и тази светлина,
не връща на този спомен духа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Ангелова Все права защищены
