16 may 2019, 10:28  

Спомен

  Poesía
854 0 0

Да мисля аз за теб не трябва
а да забравя  спомена не мога, 
но как сърцето си да успокоя,
когато и душата и умът ми
към тебе все летят. 
Да мисля аз за теб не трябва, 
а да забравя  спомена не мога 
но как с тръпката по твоя аромат, 
спомена да примиря!
Да мисля аз за теб не трябва, 
а да забравя  спомена не мога,
тръпката по теб  стои в сърцето 
и там отеква щом за любов  
отново вятър зашепти.
Не трябва да се сещам 
и трябва с тоз спомен да се разделя,
ала сърцето ми такава свобода не дава, 
и спомена по теб изплува,
щом тръпка за любов сърцето търси пак! 
Да мисля аз за теб не трябва,
а да забравя  спомена не мога, 
раздяла той не дава и забранява, 
на сърцето ми такава свобода.

Максим Велков

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Максим Велков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....