16 мая 2019 г., 10:28  

Спомен

858 0 0

Да мисля аз за теб не трябва
а да забравя  спомена не мога, 
но как сърцето си да успокоя,
когато и душата и умът ми
към тебе все летят. 
Да мисля аз за теб не трябва, 
а да забравя  спомена не мога 
но как с тръпката по твоя аромат, 
спомена да примиря!
Да мисля аз за теб не трябва, 
а да забравя  спомена не мога,
тръпката по теб  стои в сърцето 
и там отеква щом за любов  
отново вятър зашепти.
Не трябва да се сещам 
и трябва с тоз спомен да се разделя,
ала сърцето ми такава свобода не дава, 
и спомена по теб изплува,
щом тръпка за любов сърцето търси пак! 
Да мисля аз за теб не трябва,
а да забравя  спомена не мога, 
раздяла той не дава и забранява, 
на сърцето ми такава свобода.

Максим Велков

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Максим Велков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...