May 16, 2019, 10:28 AM  

Спомен

  Poetry
852 0 0

Да мисля аз за теб не трябва
а да забравя  спомена не мога, 
но как сърцето си да успокоя,
когато и душата и умът ми
към тебе все летят. 
Да мисля аз за теб не трябва, 
а да забравя  спомена не мога 
но как с тръпката по твоя аромат, 
спомена да примиря!
Да мисля аз за теб не трябва, 
а да забравя  спомена не мога,
тръпката по теб  стои в сърцето 
и там отеква щом за любов  
отново вятър зашепти.
Не трябва да се сещам 
и трябва с тоз спомен да се разделя,
ала сърцето ми такава свобода не дава, 
и спомена по теб изплува,
щом тръпка за любов сърцето търси пак! 
Да мисля аз за теб не трябва,
а да забравя  спомена не мога, 
раздяла той не дава и забранява, 
на сърцето ми такава свобода.

Максим Велков

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Максим Велков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...