May 16, 2019, 10:28 AM  

Спомен

  Poetry
849 0 0

Да мисля аз за теб не трябва
а да забравя  спомена не мога, 
но как сърцето си да успокоя,
когато и душата и умът ми
към тебе все летят. 
Да мисля аз за теб не трябва, 
а да забравя  спомена не мога 
но как с тръпката по твоя аромат, 
спомена да примиря!
Да мисля аз за теб не трябва, 
а да забравя  спомена не мога,
тръпката по теб  стои в сърцето 
и там отеква щом за любов  
отново вятър зашепти.
Не трябва да се сещам 
и трябва с тоз спомен да се разделя,
ала сърцето ми такава свобода не дава, 
и спомена по теб изплува,
щом тръпка за любов сърцето търси пак! 
Да мисля аз за теб не трябва,
а да забравя  спомена не мога, 
раздяла той не дава и забранява, 
на сърцето ми такава свобода.

Максим Велков

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Максим Велков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...