May 16, 2019, 10:28 AM  

Спомен

  Poetry
856 0 0

Да мисля аз за теб не трябва
а да забравя  спомена не мога, 
но как сърцето си да успокоя,
когато и душата и умът ми
към тебе все летят. 
Да мисля аз за теб не трябва, 
а да забравя  спомена не мога 
но как с тръпката по твоя аромат, 
спомена да примиря!
Да мисля аз за теб не трябва, 
а да забравя  спомена не мога,
тръпката по теб  стои в сърцето 
и там отеква щом за любов  
отново вятър зашепти.
Не трябва да се сещам 
и трябва с тоз спомен да се разделя,
ала сърцето ми такава свобода не дава, 
и спомена по теб изплува,
щом тръпка за любов сърцето търси пак! 
Да мисля аз за теб не трябва,
а да забравя  спомена не мога, 
раздяла той не дава и забранява, 
на сърцето ми такава свобода.

Максим Велков

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Максим Велков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...