Спомен...

4 jun 2006, 0:03

Poesía

621 0 0

Стаята е пълна с хора,
а във ъгъла аз сам-сама стоя,
превивам се във кървава агония,
но никой и не забелязва моята борба...
Времето тече...
Образите стават мътни сенки...
Въздухът в гърдите ми във всеки миг ще спре,
но кой да забележи?
Аз съм само спомен от отминали надежди...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Спомен...

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas