Спомен...

4 июн. 2006 г., 00:03

Поэзия

724 0 0

Стаята е пълна с хора,
а във ъгъла аз сам-сама стоя,
превивам се във кървава агония,
но никой и не забелязва моята борба...
Времето тече...
Образите стават мътни сенки...
Въздухът в гърдите ми във всеки миг ще спре,
но кой да забележи?
Аз съм само спомен от отминали надежди...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Спомен...

Искате да прочетете повече?

Предложения