Кiara (Киара)
182 300
12 nov 2006, 15:04

СПОМЕН 

  Poesía
722 0 13

“Посреща те?”

Посрещах,днес изпращам.

“Е  как е?

Изглеждате все едно дошъл е края на света?

Така ли е,или..............”

 

.....светът не свърши.

Дори за миг не спря.

За части от секундата

посмя ми се тъй както вас,изтупа ме,

и после пак изрита ме

да се спасявам,

да не би да съм била една.

И аз опитах.

Подредих бутилките по цвят.

За сряда ром,за утре бирата,

а в петък джин със тоник,

но тоник няма значи само джин.

Ръката ми отново ме предаде,

запалката изтрака в локвата до мен.

Цигарата остана незапалена,

последна ще е като  този ден.

Тъгата ме издаде

от дни разяждаща сърцето ми

Сълзите си във капки дъжд удавих ги,

но пак не спря да ме боли.

И крачките ми бавно намаляваха,

краката ме предаваха,

с умората се борехме от дни.

 

И седнах тук на пейката във парка,

до камъка със инициалите

от детските ни дни.

И седнах тук в познатото,

за минало,сърцето молеше ме с дни.

Замълчи сърце!

Эамълчи и послушай.

Стъпките от спомени,

празнотата.....

всичко онова,което е било ,

било е ала  днес го няма.

 

Светкавица прокрадна се

по черното небе,

за себе си нощта напомни.

Душата ми сред образи се подслони,

наново раната отвори.

Но този път дори и не почувствах.

Претръпнала в съня се скрих.

Самотни клоните се спуснаха

прикриха ме под свойта  сянка

и вятъра наравно с болката

към пристана се устреми ,

надеждата да търси

да  я върне,

че премръзнах  аз от есенни сълзи,

а няма кой да ме прегърне.

И стоплих своето сърце с отломки,

все още парещи и цветни

запазени от къщата на лятото,

от пясъчния спомен,

а бяхме десет,девет тръгнаха,

един остана..........

 

© Киара Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много тежък стих,но добре представен! Вълнува!!!
    Поздрави!
  • Браво! Браво! Браво!
  • Тъгата ме издаде,
    от дни разяждаща сърцето ми.
    Сълзите си във капки дъжд удавих ги,
    но пак не спря да ме боли...
    * * *
    Поздрав, Киара! Тъжен стих... Много ми хареса!
    /нощТа/
  • Благодаря,Джейни
  • Голяма болка е стихът ти Киара!
    " И стоплих своето сърце с отломки,

    все още парещи и цветни

    запазени от къщата на лятото,

    от пясъчния спомен,"
    Незная какво да кажа пред такава болка, затова ще те прегърна!

  • Истински! Много истински редове!
  • Благодаря ти,Доли,имах нужда
    Благодаря ви че споделихте този стих с мен!
  • труден стих...
  • Тъжен е стихът, но е чудесен!!!
    Поздрави, Киара!!!
  • Тъжен стих...
  • И стоплих своето сърце с отломки...,

    понякога това остава,
    но не се предавай

    .....светът не свърши.
    За тези пясъчни спомени няма край.
    Поздрав!
  • Тежък стих, много тъжен полъх ...

    Поздрав и усмивка.
  • Трудно се намират сили да се пише за толкова съкровени неща. Докосвам ръката ти.
Propuestas
: ??:??