9 dic 2006, 9:52

Спомен 

  Poesía
832 0 3
Под луната, тъй омайна, омагьосан от нощта безкрайна,


гледаш плахо във звездите, търсиш лъча във очите. Криеща се във мъглата гъста, търсеща дъгата пъстра. Носеща спомена за теб, и мириса, засмукан в капка мед. Избледнява образа ти, кат' картина стара, той винаги ще пази дните, изпълнени със вяра. Бореща се със света жесток и див, ще те пазя винаги - любящ, красив и жив.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??