Спомен
Под луната, тъй омайна,
омагьосан от нощта безкрайна,
гледаш плахо във звездите, търсиш лъча във очите. Криеща се във мъглата гъста, търсеща дъгата пъстра. Носеща спомена за теб, и мириса, засмукан в капка мед. Избледнява образа ти, кат' картина стара, той винаги ще пази дните, изпълнени със вяра. Бореща се със света жесток и див, ще те пазя винаги - любящ, красив и жив.
гледаш плахо във звездите, търсиш лъча във очите. Криеща се във мъглата гъста, търсеща дъгата пъстра. Носеща спомена за теб, и мириса, засмукан в капка мед. Избледнява образа ти, кат' картина стара, той винаги ще пази дните, изпълнени със вяра. Бореща се със света жесток и див, ще те пазя винаги - любящ, красив и жив.
© Ем All rights reserved.
