24 nov 2006, 14:37

Спомен

  Poesía
934 0 3

Болка в мене  пропълзява

И започва да изпива

Спомена за теб

Бавно, бавно ме гори

В пепел прави всяка клетка

Спомена да заличи……

За слънцето

За топлината

за щастието

бликащо от мен......

А мислех, че забравих

Топлите лъчи

Небето синьо

Бризът галещ моите коси

ръцете ти красиви

усмивката ти нежна ..

Но, не ти пак си тук....

нежно ме поглеждаш

С устни топли ми шептиш

За слънцето и за морето

И за щастието в мен…..

 Аз и ти

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...