Спомен
Болка в мене пропълзява
И започва да изпива
Спомена за теб
Бавно, бавно ме гори
В пепел прави всяка клетка
Спомена да заличи……
За слънцето
За топлината
за щастието
бликащо от мен......
А мислех, че забравих
Топлите лъчи
Небето синьо
Бризът галещ моите коси
ръцете ти красиви
усмивката ти нежна ..
Но, не ти пак си тук....
нежно ме поглеждаш
С устни топли ми шептиш
За слънцето и за морето
И за щастието в мен…..
Аз и ти
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радостина Колева Все права защищены
