Nov 24, 2006, 2:37 PM

Спомен

  Poetry
936 0 3

Болка в мене  пропълзява

И започва да изпива

Спомена за теб

Бавно, бавно ме гори

В пепел прави всяка клетка

Спомена да заличи……

За слънцето

За топлината

за щастието

бликащо от мен......

А мислех, че забравих

Топлите лъчи

Небето синьо

Бризът галещ моите коси

ръцете ти красиви

усмивката ти нежна ..

Но, не ти пак си тук....

нежно ме поглеждаш

С устни топли ми шептиш

За слънцето и за морето

И за щастието в мен…..

 Аз и ти

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...