Sirius (Пламен Йовчев)
112 127
23 dic 2006, 17:38

Спомен 

  Poesía
617 0 3
    Спомен

Беше вечер,
тиха, безлюдна, мълчалива,
но в гората клоните шептяха.
Заслушан бях, замислен,
с очи, откъсващи се от живота,
заслушан в онзи тъмен зов,
който ще преследва ме
до гроб.

Сега го чувам аз отново,
вървящ безмълвно из гората,
ала дали не шепнех аз самия,
предчувствайки смъртта,
тази нощ, когато всичко е различно
и самия превръщам се във сянка
на смъртта предизвестена,
със сърце мъртво, което било е на...
                                            човек.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??