Dec 23, 2006, 5:38 PM
Спомен
Спомен
Беше вечер,
тиха, безлюдна, мълчалива,
но в гората клоните шептяха.
Заслушан бях, замислен,
с очи, откъсващи се от живота,
заслушан в онзи тъмен зов,
който ще преследва ме
до гроб.
Сега го чувам аз отново,
вървящ безмълвно из гората,
ала дали не шепнех аз самия,
предчувствайки смъртта,
тази нощ, когато всичко е различно
и самия превръщам се във сянка
на смъртта предизвестена,
със сърце мъртво, което било е на...
човек.
Беше вечер,
тиха, безлюдна, мълчалива,
но в гората клоните шептяха.
Заслушан бях, замислен,
с очи, откъсващи се от живота,
заслушан в онзи тъмен зов,
който ще преследва ме
до гроб.
Сега го чувам аз отново,
вървящ безмълвно из гората,
ала дали не шепнех аз самия,
предчувствайки смъртта,
тази нощ, когато всичко е различно
и самия превръщам се във сянка
на смъртта предизвестена,
със сърце мъртво, което било е на...
човек.
© Пламен Йовчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Прекрасно е! Поздрави!
-
не се поддавай на тъмнината!
-
Наистина е тъжно, но е прекрасен стих!
Поздрави
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
