Спомен

Dec 23, 2006, 5:38 PM

Poetry

692 0 3

Спомен
Беше вечер,
тиха, безлюдна, мълчалива,
но в гората клоните шептяха.
Заслушан бях, замислен,
с очи, откъсващи се от живота,
заслушан в онзи тъмен зов,
който ще преследва ме
до гроб.
Сега го чувам аз отново,
вървящ безмълвно из гората,
ала дали не шепнех аз самия, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Спомен

Want to read more?

Random works