Спомен

3 ene 2008, 9:37

Poesía » De amor

1120 0 5

Към спомен времето ме връща,
с усмивка, нежност и тъга
и виждам се отново същата,
непроменена съм и пак сама.
В окото ирисово се заглеждам,
там скрита е една сълза,
надежда или безнадеждност,
останала е след страстта?!...
Една искра от любовта,
заседнала дълбоко във плътта,
за нежен полъх тя мечтае
във търсене на обичта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Спомен

Искате да прочетете повече?

Propuestas