Veronik (Вероника Валери)
27 127
Jan 3, 2008, 9:37 AM

Спомен 

  Poetry » Love
1001 0 5
 

            Към спомен времето ме връща,

             с усмивка, нежност  и тъга

             и виждам се отново  същата,

             непроменена съм и пак сама.

             В окото ирисово се заглеждам,

             там скрита е една сълза,

             надежда или безнадеждност,

             останала е след страстта?!...

             Една искра от любовта,

             заседнала  дълбоко във  плътта,

             за нежен полъх тя мечтае

             във търсене на обичта...

 

© Вероника Валери All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??