Към спомен времето ме връща,
с усмивка, нежност и тъга
и виждам се отново същата,
непроменена съм и пак сама.
В окото ирисово се заглеждам,
там скрита е една сълза,
надежда или безнадеждност,
останала е след страстта?!...
Една искра от любовта,
заседнала дълбоко във плътта,
за нежен полъх тя мечтае
във търсене на обичта...
© Вероника Валери All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
