Veronik (Вероника Валери)
27 127
3 янв. 2008 г., 09:37

Спомен 

  Поэзия » Любовная
998 0 5
 

            Към спомен времето ме връща,

             с усмивка, нежност  и тъга

             и виждам се отново  същата,

             непроменена съм и пак сама.

             В окото ирисово се заглеждам,

             там скрита е една сълза,

             надежда или безнадеждност,

             останала е след страстта?!...

             Една искра от любовта,

             заседнала  дълбоко във  плътта,

             за нежен полъх тя мечтае

             във търсене на обичта...

 

© Вероника Валери Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??