Veronik (Вероника Валери)
27 127
3.01.2008 г., 9:37 ч.

Спомен 

  Поезия » Любовна
875 0 5
 

            Към спомен времето ме връща,

             с усмивка, нежност  и тъга

             и виждам се отново  същата,

             непроменена съм и пак сама.

             В окото ирисово се заглеждам,

             там скрита е една сълза,

             надежда или безнадеждност,

             останала е след страстта?!...

             Една искра от любовта,

             заседнала  дълбоко във  плътта,

             за нежен полъх тя мечтае

             във търсене на обичта...

 

© Вероника Валери Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??