24 sept 2007, 15:59

Спомен...

  Poesía
1.1K 0 0



Спомняш ли си първия път, когато се видяхме?
Спомняш ли си как погледите ни се сливаха,
ръцете ни трепереха, а
сърцата ни биеха в такт?
Колко бързо времето минаваше,
как се променяха нещата...
Променяхме се и ние...
Всеки ден беше еднакъв, но и напълно различен.
Всяка сутрин мисълта за теб беше по-силна от мен,
всяка вечер любовта ми ставаше по-голяма,
а нощите по-дълги...
Спомняш ли си как вървяхме по нашата улица,
слушахме нашата песен, имахме нашите проблеми?
Спомени... Колко много са те,
колко много говорят и как всичко в мен крещи -
къде си ти, къде отидоха онези дни..
.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежи Бойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...