24 сент. 2007 г., 15:59

Спомен...

1.1K 0 0



Спомняш ли си първия път, когато се видяхме?
Спомняш ли си как погледите ни се сливаха,
ръцете ни трепереха, а
сърцата ни биеха в такт?
Колко бързо времето минаваше,
как се променяха нещата...
Променяхме се и ние...
Всеки ден беше еднакъв, но и напълно различен.
Всяка сутрин мисълта за теб беше по-силна от мен,
всяка вечер любовта ми ставаше по-голяма,
а нощите по-дълги...
Спомняш ли си как вървяхме по нашата улица,
слушахме нашата песен, имахме нашите проблеми?
Спомени... Колко много са те,
колко много говорят и как всичко в мен крещи -
къде си ти, къде отидоха онези дни..
.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежи Бойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...