24 сент. 2007 г., 15:59

Спомен...

1.1K 0 0



Спомняш ли си първия път, когато се видяхме?
Спомняш ли си как погледите ни се сливаха,
ръцете ни трепереха, а
сърцата ни биеха в такт?
Колко бързо времето минаваше,
как се променяха нещата...
Променяхме се и ние...
Всеки ден беше еднакъв, но и напълно различен.
Всяка сутрин мисълта за теб беше по-силна от мен,
всяка вечер любовта ми ставаше по-голяма,
а нощите по-дълги...
Спомняш ли си как вървяхме по нашата улица,
слушахме нашата песен, имахме нашите проблеми?
Спомени... Колко много са те,
колко много говорят и как всичко в мен крещи -
къде си ти, къде отидоха онези дни..
.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежи Бойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...