Sep 24, 2007, 3:59 PM

Спомен...

  Poetry
1.1K 0 0



Спомняш ли си първия път, когато се видяхме?
Спомняш ли си как погледите ни се сливаха,
ръцете ни трепереха, а
сърцата ни биеха в такт?
Колко бързо времето минаваше,
как се променяха нещата...
Променяхме се и ние...
Всеки ден беше еднакъв, но и напълно различен.
Всяка сутрин мисълта за теб беше по-силна от мен,
всяка вечер любовта ми ставаше по-голяма,
а нощите по-дълги...
Спомняш ли си как вървяхме по нашата улица,
слушахме нашата песен, имахме нашите проблеми?
Спомени... Колко много са те,
колко много говорят и как всичко в мен крещи -
къде си ти, къде отидоха онези дни..
.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежи Бойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...