Sep 24, 2007, 3:59 PM

Спомен...

  Poetry
1.1K 0 0



Спомняш ли си първия път, когато се видяхме?
Спомняш ли си как погледите ни се сливаха,
ръцете ни трепереха, а
сърцата ни биеха в такт?
Колко бързо времето минаваше,
как се променяха нещата...
Променяхме се и ние...
Всеки ден беше еднакъв, но и напълно различен.
Всяка сутрин мисълта за теб беше по-силна от мен,
всяка вечер любовта ми ставаше по-голяма,
а нощите по-дълги...
Спомняш ли си как вървяхме по нашата улица,
слушахме нашата песен, имахме нашите проблеми?
Спомени... Колко много са те,
колко много говорят и как всичко в мен крещи -
къде си ти, къде отидоха онези дни..
.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежи Бойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....